Болест на Крон и УК - Част ХХV

Болест на Крон и УК - Част ХХV

БОЛЕСТ НА КРОН И УК
Част 25

Относно: ЗРХТ при тежки случай на Крон и УК. Голям напредък при В.К.


инж. химик Анатоли Стоянов - stoyanov@technochim-bg.com

Целта на настоящата статия е да доведе до знанието на всички, как ЗРХТ усъвършенствайки се, вече се прилага при тежки, дългогодишни случай на болни Крон и УК, както и проблематиката при вече появили се реплики на болестта. Също така и при случай с паралелни сериозни заболявания, зависимостите от прилаганите стандартни лечебни средства.

I . БОЛЕСТ НА КРОН

Тук изпъкват два особено тежки случаи. Те са:

В.К.  - дългогодишен /пет години/ Крон - Характерно за случая е, че Крон /диагностициран 2012 г/ е в напреднала, тежка степен, като дългогодишно водената терапия – през всички форми от Салофалк до Имуран, временно кортикостероиди, а сега и последния вариант –Хюмира не е дала никакъв положителен резултат, напротив – състоянието на В.К не бе добро, преминато е и през оперативно отстраняване на 1 метър от тънкото черво/Мекелов дивертикул/ –практически е отстранен почти целият терминален илеум. Сорбцията на тънките черва бе занижена до нива, които вече са животозастрашаващи. Множество ХАС сенки, стенози, тежко изнемощаване, непреминаваща анемия, неспиращи диарии.

В.К. бе подложен на ЗРХТ от декември 2016 г, като почти всеки 10-15 дена допълнително бе на болнично лечение – вливания на желязо, захранване с нутриенти, инжекционно вит Д, вит В 12. Това разбира се, често налагаше частично намаляване на приемите по ЗРХТ. Ние изразихме становището си, че освен Крон, в случая вече се касае за тежка степен на имунен дефицит, предизвикан от имуносупресорите и терапиите, който може да доведе нещата до не особено добър край. Непрекъснатите бактериалните възпаления съпътствани от тежки диарии, наложиха неколкрократни, спешни антибактериални /антибиотични/ терапии. Всяко вирусно заболяване моментално водеше до активиране на Крон. Спряна бе употребата на Хюмира – наше настойчиво искане, най-после намерило изненадващо добър прием и в болничната среда. Разбира се, бяха извършени мащабни, високо специализирани изследвания –относно състоянието на панкреас и други вътрешни органи, образни диагностики.

Състоянието на В.К. в момента е чувствително подобрено, храненето вече не е нещо, което само създава допълнителни колики и диария. Усвояването на храната рязко се покачи, анемията подлежи на контрол –хемоглобинът от системни нива 65-80 в момента е 130. В.К. вече ходи на работа. За нас, В.К бързо ще излезе от зависимостта си от Крон – дори считаме, че ЗРХТ няма да е необходимо да продължи в свръхактивна фаза повече от още 40-50 дена, особено, ако системно се прилагат и нашите имунорегулиращи препарати – или други такива.

К.Н. - дългогодишен Крон с увреждане на илеум, колон, дуоденум и стомах, псевдополипоза. ЗРХТ от 30.01.2017

Освен описаното по горе, за случая на К.Н е характерно и може би най-лошото стечение на обстоятелствата – поради реплика и в ставите и непоносимости от друг вид имуносупресор /след като е преминал цялата гама –Салофалк, кортикостероиди, Имуран/, е започната терапия с Метотрексат. В последствие, след тежка криза и с Хюмира. Това, за нас е възможно най-усложняващия и пречещ фактор /Метотрексат/ при приложение на ЗРХТ. Периодично е влизал за кратко в ремисии. През лятото на 2016 г е бил в крайно тежко състояние – отново са прилагани и ударни дози кортикостероиди. В момента водим изключително трудна борба с Метотрексата – В.К е привикнал към него и дори плавните му намалявания водят до проблеми със ставите – и то не леки, при цялата активна противовъзпалителна част на ЗРХТ. Метотрексата пречи и да приложим разработените специално за случая нови наши препарати – за мощно имунорегулиране. Отделно имунната му система е така срината, че всяка настинка веднага репликира към активиране на бактериални ентероколитни прояви с диария и температура – влючително и в момента. За сега Метотрексата е свален на 50 % -7,5 мг, но все още не може да се мисли – в рамките на поне 20-30 дена, да се доведе до 5,0 мг. Терапията продължава, в момента се води и антибактериална такава. Предстояща е контрола – включително и за засичане на остатъка от псевдополипозата. Независимо от описаното, общото състоя ние на К.Н не е тежко – диарията е само сутрин, без кръв, не повече от две изхождания. В момента вече има подобрение и на това състояние. ЗРХТ продължава в свръх активната си фаза.

II. УЛЦЕРОЗЕН КОЛИТ

Тук личат три случая А.Н, Т.П и Д.Т, като при А.Н състоянието е най-тежко.

А.Н.  - дългогодишен УК почти непрекъснато в обострена фаза. Псевдополипоза. ЗРХТ започната при остра фаза на УК/тежка диария, кръв, изнемощаване/ и предвидена операция за отстраняване на дебелото черво. Фиброза, намален анален тонус и волева контракция. Отстранена хирургично перианална фистула.

Изключително тежко, рисково общо състояние. След месец ЗРХТ /започната на 18.02.2017/ и активно третиране на псевдополипозата е постигнато – спрямо общото състояние, само спиране на кървенето и гнойта, отстраняване на около 40- 50 % от псевдополипозата. Периода е съпроводен с много къси периоди на намаляване на диарията. Поради съчетаване на диарията с повръщане, често ЗРХТ е минимализирана. Проведена извънредна контрола – показа сериозно бактериално възпаление. А.Н има непоносимост към Метронидазол, а при терапиите с ципрофлуксацин само се удържат нивата, но не се елиминират всецяло причинителите. Поради сериозността на бактериалното обсеменяване и тоталното диарично изхвърляне на храната, както и опасенията ни, че вероятно се касае за присъствие на опасните щамове на Ешерихия коли – /Ентероагресиве и Ентеронегативе/, както и евентуални грамположителни бактерии – Ентерококи, Клостридиум, бе приложен Рифаксимин – резултата бе моментален, независимо, че възникнаха допълнителни усложнения /не свързани с приложението на Рифаксимина/. А.Н показа, че има и опасна задръжка – по наша преценка в тънките черва, най-вероятно от прегъване в областта на края на терминалния илеум. Състоянието бе преодоляно, но последвано от изключително обемна диария. Възможно е и възпалението да е обхванало жлъчния мехур. Рифаксимин е целеви гастроинтестинален антибиотик срещу Ешерихия коли и опасните и щамове. Проведоха се непрекъснати общи и нутриентни вливания- включително и на желязо, тъй като храненето бе почти невъзможно.
Отново /на 22.03.2016/ бе проведена спешна, разширена извънредна контрола - поради наши опасения за вероятно наличие на тежък имунодефицит, както и вероятност за ангажиране на така и така сринатата имунна система с установените високи нива на цитомегаловирус, както и опасения за все още не доказан дивертикулит. Зададена бе за анализ микробиология на фецес и урина, Кандида, целенасочващи маркери – фецес и серум, специфични показатели по ПКК. Ще уведомим за резултатите допълнително. Започнат бе и прием на нов наш препарат ЛИВЕЛ 100 / упорити вирусни и бактериални инфекции, тежка диария, имуномоделиране/. В момента –спрямо 24.03.2017, състоянието на А.Н вече е значително по-добро/от когато и да било през последните месеци/, но все още проблематично.

Т.П. – дългогодишен УК, псевдополипоза, съпътствани от ендометриоза и синдром на Хашимото. ЗРХТ започната ноември 2016 при УК в остра фаза – диария, кръв, гной.

Изключително рядък случай за съчетаване на УК с ендометриоза. Псевдополипозата е премахната- това отне 90 дена свръх активна терапия. Общото състояние е чувствително подобрено, много добри контроли, но се появяваха редувания на нормална дефекация, веднага последвана от много кратка диария. Спряна е употребата на кортикостероидите. При Т.П - без да е откривано при стандартното лечение, периодично е имало ендометриален пренос в дебелото черво - с натрупване, който до почването и на ЗРПТТ е достигнал до трудни за възприемане обеми. След достигането на ЗРПТТ до почти свърхактивен режим/с приложението и на АТС 108/, видимото отпадане на псевдополипи, отведнъж, в изключително голям обем, от дебелото черво отпадна пренесената ендометриална тъкан.

Прилагаме снимка, направена лично от Т.П.

Съчетаване на Улцерозен колит с ендометриоза

Тази тъкан, определено е покривала голяма част от лигавицата на колона, като системно е предизвиквала допълнителни усложнения, пречела е на регенерацията и работата на лигавицата. След отпадането при промивките отново започна отделяне на слуз и гной. Можело е да доведе до опасно запушване на колона, дори токсичен мегаколон.

Без да подценяване опасността от такъв пренос, не може да не отчетем високата ефективност на ЗРХТ и ЗРПТТ, доказали се и в този рядък, опасен случай. Другото решение е само едно - не лека операция и дори премахване на участъци от дебелото черво. Естествено е, че водим и активна терапия срещу ендометриозата – с наши допълнителни експериментални препа рати. Няма да се заблуждаваме, че точно ние сме откривателите на ендометриалния пренос –това е отдавна известно в медицината, дори и точно къде може да отиде. В случая отново виждаме липсата на адекватно отношение към този толкова опасен проблем. Никаква терапевтична съгласуваност спрямо двете диагнози. При стандартната терапия не е предприето нищо. Преносът можеше да не е в колона, а навсякъде в обема на малкия таз, белият дроб, към бъбреците или дори към мозъка. ЗРХТ продължава в свръх активна фаза.

Д.Т. – дългогодишен УК /четири години/, тежка псевдополи поза, мезентериална лимфоденопатия. ЗРХТ започната при обострена фаза на УК/ кървене, упорита диария, гной/ – 25.01.2017 г.

Проблемът при Д.Т е преди всичко в мащаба на псевдополипозата –цялата сигма. Това недвусмислено показва, че тези участъци са били с дълбоко, тежко инфламаторно увреждане. Прави впечатление, че при първото диагностициране – 2013 г, псевдополипоза не е имало, провеждано е активно лечение с кортикостероиди, Имуран. След година псевдопо липозата е на лице. При воденето на ЗРХТ главната цел бе елиминирането на псевдополипозата и кръвоспирането. Същото обаче се затрудняваше от непрестанното кървене и упорита диария. Започна мащабно отпадане на псевдополипи, което освободи множество язви, също леко кървящи. Наложи се периодично да се намаляват промивките, започнат бе и прием на наш препарат за кръвоспиране, провеждаше се вливане на желязо. Естествено, появи се и задължителното бактериално възпаление – проведени бяха два курса на допълнителна антибактериална терапия. Напредъкът при Д.Т е бавен, но вече мащаба на псевдополипозата е значително по малък, кървенето почти спря, няма гной. Започнат е прием и на наш препарат ХЕНОЛ 100, предстоящо е приемането на ЛИВЕЛ 100 .


24.03.2017, инж.химик Анатоли Стоянов

 

Виж още по темата за лечение на Крон и Улцерозен Колит:

Част І >>> , Част ІІ >>> , Част ІІІ >>> , Част ІV >>> , Част V >>> , Част VІ >>> , Част VІІ >>> , Част VІІІ >>> , Част ІХ >>> , Част Х >>> , Част ХІ >>> , Част ХІІ >>> , Част ХІІІ >>> , Част ХІV >>> , Част ХV >>> , Част ХVІ >>> , Част ХVІІ >>> , Част ХVІІІ >>> , Част ХІХ >>> , Част ХХ >>> , Част ХХІ >>> , Част ХХІІ >>> , Част ХХІІІ >>> , Част ХХІV >>>
Очаквайте още публикации, свързани с терапия на Болестите - Крон и УК, както и лечение на Хеликобактер Пилори, Полипи в дебелото черво, Муковисцидоза и други.